• Вятърни турбини  • Новата енергетика  • Фотоволтаични  генератори

Българската вятърна енергетика е в зората на своето развитие.  Използването на енергията на вятъра за енергийна комерсиализация е перспективен и печеливш бизнес. У нас някои ценови и други законови условия за производство на електричеството, произведено от вятъра, се доближават до европейските стандарти, а земите за ветрогенераторите са многократно по-евтини, отколкото тези, на които са построени генераторите в Дания, Германия, Гърция,  Великобритания и т.н.. Енергийната ни инфраструктура, макар и вече остаряла, е сравнително добре развита. И тъй като в инвестицията влиза и земята, или правото за дълготрайното й ползване, то като цяло ветроенергетиката у нас е доходен бизнес, независимо, че ветровите условия общо за цялата територия на страната не са така благоприятни, както в споменатите по-горе държави. Тъкмо затова е наложително детайлно предварително проучване, анализ  и инвестиционна оценка за всеки ветропроект и то още в началната му фаза, преди да са направени каквито и да било разходи за него. Примерен обхват на такова проучване е описано тук. 

За реализацията на висока печалба от безплатната ветрова енергия много допринасят шест нови съществени моменти в нормативните условия:

1. От 2003 година изкупната цена е вече 12 ст. без ДДС за киловатчас ветроелектроенергия и ще продължава да расте с ръста на цените на дребно. По закон е предвидено, че изкупната цена не може да бъде по-ниска от 80% от цената на дребно за бита.

2. За всеки произведен киловатчас от възобновяем енергиен източник ще се издава зелен сертификат, който ще се продава, независимо това на кого се доставя ветроелектроенергията. Печалбата от предвидените зелени сертифика е равна на приходите от цената им, защото за тях не се правят разходи. Всички разходи влизат в себестойността на  електроенергията. Повече за зелените сертификати и другите механизми за парични стимули вижте тук.

3. Съществена преференция за ветроенергийния бизнес е законовото задължение на НЕК да изкупува 100% произведената вятърна еленергия.

4. Законово задължение на НЕК е да изгражда или да заплаща изграждането на необходимата присъединителна мрежа до мястото на ветренергийното съоръжение.

5. Всички инвестиции за ветроенергетика, независимо дали става въпрос за свързани към националната електроенергийна система ветроагрегати или не, се признават за фирмен разход. Това означава, че те счетоводно се признават за разходи два пъти (или стойността на придобиване се признава за разход 200%). Първият път - като инвестиция - 100%. И втори път - чрез ежегодните данъчно признати амортизации, които в годините набират още 100%. Това е важно за ветроенергийния бизнес, защото ветрогенераторите работят автоматично, те нямат постоянен персонал и нямат разходи за гориво, поради което приходите от продажби на ток и зелени сертификати са много големи и ако не се отчитат двойно разходите за инвестиция, ще се получават големи печалби, от които ще се плащат високи данъци. От този начин на счетоводно отчитане следва, че законната чиста печалба от инвестицията във ветроенергетика е най-малко два пъти по-голяма от направените капиталови разходи.

6. Преференциалното изкупуване на ветроелектроенергията, по твърда цена, от НЕК дава възможност на производителите на ветроелектричество гъвкаво да планират своята консумация на ток (ако имат такава), така че да се възползват от тарифните намаления на НЕК за нощна енергия, например.

Посочените шест предимства не изчерпват всички такива за ветроенергийния бизнес у нас. Тези предимства са устойчиви и е малко вероятно да бъдат напълно или частично отменени, поради това, че са част от една международна система на стимули, в която България участва като страна, подписала Протокола от Киото и като бъдещ член на ЕС, където отдавна има по-големи преференции от шестте изброени по-горе. Това гарантира устойчивото покачване на стимулите за вятърната енергетика в България.

Тенденцията за повишаване на цената на енергията, у нас и глобално, не се очаква да се обърне. Всички знаем, че нашата енергетика е зависима от голям процент внос на първични енергоизточници. Цената на еленергията ще нараства, дори и след влизането ни в ЕС, заради милиардите, необходими за погребването на затворените реактори в АЕЦ, за които

Считано от началото на 2007 година у нас са в сила 3 преференциални тарифи за изкупуване на електроенергия, генерирана от вятърни турбини.

За стари ветрогенератори независимо от пълните ефективни работни часове изкупната тарифа е 120 лв./MWh .

За нови ветрогенератори при 2250 и повече пълни ефективни работни часове годишно тарифата е 156 лв./MWh,  а при по-малко от 2250 пълни ефективни работни часове годишно 175 лв./MWh Тарифите са без ДДС. Под нови ветрогенератори се разбират такива, произведени след 1.01. 2006 година. По-рано произведените се приемат за стари, независимо дали са употребявани или не.

От тафифите е видно, че разликите са доста големи и те съществено ще влияят върху инвестиционните показатели, както и върху размера необходимия начален капитал.

Дори и без да се правят подробни анализи, се вижда, че е икономически изгодно турбините да работят малко по-малко от 2250 часа, в сравнение със случая, когато те биха работили малко по-вече от тази часова граница. Това важи за нови машини. Ако те не са големи, няма да е скъп техният транспорт и монтаж и в крайна сметка може да се окаже, че те са по-икономически ефективни на терени, където ветроусловията са по-неблагоприятни. Но ако машините са евтини (втора ръка) и се монтират подходящи такива на ветровити места, то икономическата им ефективност може да е по-добра от тази на новите машини, независимо, че изкупната тарифа е значително по-ниска.

Този кратък анализ дава възможност да разберем, че няма универсално правилен избор на ветроагрегати. Те могат да бъдат малки и или големи, нови или стари хоризонтално-осеви или вертикално-осеви, единични или в група, в една голяма група – ветропарк, или в няколко по-малки групи и т.н. Всички тук споменати алтернативни двойки могат да бъдат в различни комбинации. А като се вземе предвид и височината на генераторите над терена и началните им разходи -задачата става с не еднозначно решение.

С горното искам да покажа, че и най-добрият енергиен проект за ветроелектроцентрала, може да не бъде одобрен, ако икономическите и инвестиционните му показатели не задоволят изискванията на финансиращата / или субсидиращата институция.

Накрая следва да отбележа, че тарифите  ще подлежат на увеличение, защото по-закон, те не могат да бъдат по-ниски от 80% от крайната цена електричеството за битовите потребители. Затова тарифата за старите ветрогенератори се очаква да се повиши преди останалите. В този смисъл числовите данни и тарифното разделяне  не са и не могат да бъдат константни величини. Тези данни тук следва да се разглеждат по-скоро като илюстративни. При инвестиционно-икономически оценки на ветроенргийни проекти следва да се вземат предвид и редица други показатели, като например инфлационния ръст и други дисконтови фактори.